Качулест егилопс, Качулесто диво жито
Aegilops comosa Sm.
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ac(ii,iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно туфесто тревисто растение. Стъблата по няколко, високи 15–40 cm. Листата широки 1–2 mm, линейноланцетни, голи или разпръснатовлакнести; долните влагалища влакнести, горните голи, слабо подути. Съцветието дълъг 1,5–3 cm цилиндричен клас (без осилите), в основата с 1–2 недоразвити и 2–3 странични нормални класчета. Само връхното класче с 6 дълги осила, при плодоносене целият клас се разпада над недоразвитите класчета. Плевите дълги 9–10 mm, широки 2 mm, на страничните класчета – двузъби или понякога с къс осил, на връхното – постепенно стеснени в 3 осила. Долните плевици на цветовете късо двузъби или осилести. Плодът гръбокоремно сплескано зърно с бразда по цялата коремна дължина. Цв. ІV–V, пл. V–VІ. Ветроопрашващ се вид. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Сухи, песъчливи, тревисти и каменисти места. Образува малки, мозаични популации с ограничена площ.
Разпространение в България. Тракийска низина (Бесапарски ридове, около Перущица); на около 200 m н. в.
Общо разпространение. България, Гърция, Турция (Западен Анадол).
Отрицателно действащи фактори. Деградация на хабитатите (близост до действаща кариера за добив на инертни материали, стопанисване на селскостопански земи), ограничено разпространение, малочислени популации.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и размера на полуцациите, запазване на хабитатите. Депозиране на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литератур а: Делипавлов, 2003; Tutin & Humphries, 1980; Davis, 1985.
Автор Ана Петрова
