Дребноплоден горицвет
Adonis microcarpa DC.
Сем. Ranunculaceae – Лютикови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iv)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото изправено, високо 4–45 cm, силно набраздено. Листата 4–5 пъти неправилно вилужно наделени, с тяснолинейни, до 1 mm широки, на върха заострени дялове. Цветовете изправени, единични, по върха и разклоненията на стъблото. Чашелистчетата обикновено 5, червеникавокафяви. Венчелистчетата 5–8, дълги 10–20 mm, тясно обратнояйцевидни, интензивно червени до виненочервени, най-често с черно петно в основата. Цв. ІV–VІ, пл. VІ–VІІІ. Размножава се чрез семена.
Местообитания и популации. Ранно пролетен плевел, срещащ се ограничено на обработваеми земи (край ниви, синори, в посеви) в равнини и котловинни полета. Потвърдени са само 4, силно фрагментирани популации. Индивидите обикновено са в групи по 1–10 (до 50) на 1 m2.
Разпространение в България. Родопи (Изт. – с. Малко Брягово), Тунджанска хълмиста равнина (с. Горно Александрово, с. Гранитово, с. Търничени); 100–600 m н. в. Посочва се за Софийско (с. Горни Лозен, с. Долни Лозен, с. Нови Хан, с. Казичене), Хасковско (между с. Скобелево и гр. Хасково), Тополовградско, Бургаско (с. Камено).
Общо разпространение. Южна Европа (Средиземноморие), Югозападна Азия, Северна Африка, Макаронезия, натурализиран в Австралия.
Отрицателно действащи фактори. Ограничено разпространение на вида, интензификация на селското стопанство, изоставяне на земеделските земи, навлизане на конкурентни видове и последващо зачимяване.
Предприети мерки за защита. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в Закона за биологичното разнообразие. Проучване на числеността и площта на популациите, сключване на договори с фермери или общини по Националната агроекологична програма с цел поддържане на биоразнообразието в условията на интензивно земеделие и опазване на хабитатите на застрашените растителни видове. Съхраняване на семенен материал в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Панов, Асенов, 1970; Коева, 1984.
Автор Даниела Иванова
