Планински явор, жешля
Acer heldreichii Orph.
Сем. Aceraceae – Кленови
Природозащитен статут. Уязвим [VU B 2ab (ii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Дърво с право стъбло и широка, закръглена корона, високо до 20 m. Листата дълги 3,5–10 cm, широки 2–6 cm, яйцевидни, цели или неяснотриделни, отгоре тъмнозелени, голи, отдолу светлозелени, влакнести по жилките; дръжката до 5 cm, гола, без млечен сок. Съцветията гроздовидни, изправени, разположени връхно по клонките, появяващи се след разлистване. Цветовете двуполови; чашката и венчето 4–5-делни, бели; тичинките 8. Плодните дялове продълговати, сплеснати, отвън и отвътре голи; крилцата дълги 2–3 cm, широки 0,5–1,5 cm, разперени или слабоприпокриващи се във връхната част. Цв. V–VІ, пл. ІХ. Опрашва се от насекоми. Плодовете се разпространяват чрез вятъра.
Местообитания и популации. Видът се среща с единични и групи дървета в широколистните гори в планините.
Разпространение в България. Стара планина, Витоша, Знеполски район, Западни гранични планини, Беласица, Рила, Средна гора, Родопи.
Общо разпространение. България, територията на бивша Югославия, Албания, Гърция.
Отрицателно действащи фактори. Предимно от антропогенен характер – изсичане на гори за дърводобив и застрояване на планински терени във връзка с развитието на турзима.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от субпопулациите на вида попадат в границите на природен парк „Витоша“ и националните паркове „Рила“ и „Централен Балкан“. По-голямата част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е детайлно проучване на разпространението на вида, на числеността и площта на неговите популации, на биологията и екологията на вида. Провеждане на дългосрочен мониторинг за разкриване на тенденциите при този вид. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово, при необходимост обяваване на защитена територия за опазване на популацията на вида.
Литература: Паламарев, 1979; Маринов, 1984.
Автор Десислава Димитрова
