Богатството на българския фитогенфонд, отнесено към сравнително малката територия на страната, е значително. Съвременната цивилизация, обаче, има своята цена. Или по-скоро „цени“! Една от тях е тази, която плащаме, като унищожаваме растителните видове и растителността. Азбучна истина е какво дават растенията на останалата част от биотата и на хората (които също са част от нея) – кислород – т.е. живот. Нашето желание да допринесем за опазването на българската природа се илюстрира от съдържанието на „Червена книга на България, том 1. Растения и гъби“. На оценка по международно приети критерии (IUCN 2001, 2003a, b) са подложени над 800 вида семенни растения, мъхове, папрати, водорасли, гъби. Ако коментираме това число като процент от общото богатство на горните групи, тя е незначителна. Ако коментираме заплахите и тенденциите, застрашаващи растителното разнообразие, меко казано тя е предупреждаваща. Искаме да вярваме, че в следващите издания броят на застрашените видове ще намалява. Ще успеем ли?
Фактическият материал е организиран в следния порядък – водорасли, мъхове, папратообразни и семенни растения, гъби, като във всяка група видовете са подредени по категории на застрашеност (изчезнали – EX, регионално изчезнали – RE, критично застрашени – CR, застрашени – EN и уязвими – VU), а вътре във всяка категория – по азбучен ред на латинското название. Включени са общо 808 вида, разпределени по следния начин: водорасли – 6 вида (критично застрашени – 5, застрашен – 1); мъхове – 102 вида (чернодробни: критично застрашени – 10, застрашени – 17, уязвими – 6; листнати мъхове: критично застрашени – 17, застрашени – 25, уязвими – 27); папратообразни растения – 8 вида (регионално изчезнал – 1, критично застрашени – 6, застрашени – 1); голосеменни растения – 4 вида (критично застрашени – 2, застрашени – 2); покритосеменни растения – 539 вида (изчезнали – 1, регионално изчезнали – 11, критично застрашени – 197, застрашени – 292, уязвими – 38 избрани видове – български и балкански ендемити, включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие и в Директивата за хабитатите); гъби – 149 вида (критично застрашени – 37, застрашени – 104, уязвими – 8).
Оценките на категорията на застрашеност са направени по проект „Червени списъци на висшите растения и гъби в България“ (2003–2005), финансиран от Министерството на околната среда и водите. Резултатите са публикувани в три статии (Gyosheva et al., 2006; Natcheva et al., 2006; Petrova & Vladimirov, 2009). В настоящия том са включени всички изчезнали, регионално изчезнали, критично застрашени и застрашени видове растения и гъби и, поради ограничения обем на изданието, само избрани видове (около 20%), получили категория на застрашеност „уязвим“. В тома не са включени няколко вида, оценени като критично застрашени (Achillea ochroleuca Ehrh., Epipactis greuteri H. Baumann & Künkele, Plantago maxima Jack.) или застрашени (Epipactis exilis P. Delforge, E. pontica Taubencheim) след приключването на проекта за Червените списъци (Nedelcheva & Tzonev, 2006; Tzonev & Korakiev, 2007; Petrova & Venkova, 2006, 2008).
За всеки вид информацията е организирана по следния начин:
В случаите, когато даден документ има категории, те са указани с приетото съкращение в скоба след източника.
Всеки вид е илюстриран с цветна рисунка или фотография и е съпроводен с карта, показваща разпространението на таксона в България. Картите са генерирани в ГИС лабораторията на Институт по ботаника, БАН. Използван е софтуерен пакет ESRI® ArcGIS™ 9.2 Master LabKit. За съхранение и обработка на данните с Microsoft® Access™ 2003 е създадена пространствена база данни във формат „ESRI personal geodatabase“. Данните за разпространението са предоставени от авторите като файлове на Microsoft® Excel™ 2003 по макет, който е общ за трите тома на Червена книга на България и е описан в софтуерния пакет MapSoftV1.exe (Lubenov & Biserkov, 2005). Картите включват UTM квадрат с размер на клетката 10 × 10 km. Известните конкретни находища на съответния вид са отбелязани, като с червен кръг са маркирани клетките от грида, където се намират съществуващите или вероятно съществуващите и днес находища, а с черен кръг – клетките, за които има сигурни данни, че находищата в тях са унищожени или изчезнали. В малобройни случаи не беше възможно локализирането на конкретни находища (предимно посочени в ботаническата литература от първата половина на XX в.), поради което е възможно в текста за съответния вид да е посочен даден флористичен район, а на картата да липсва конкретно находище за този район.
Находищата на всички видове, включени в тома, бяха нанесени на обща карта (Фиг. 1), за да се установи какво е разпределението на видовете с консервационна стойност на територията на страната. Това даде възможност ясно да се очертаят райони с висока концентрация на видове с категория на застрашеност, като Черноморско крайбрежие, високопланинските части на Средна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Славянка, Западни Родопи. По-голяма част от тези раойни попадат в границите на защитени територии. От друга страна, в зоните, където са концентрирани по-голяма част от селищата и активната стопанска дейност на човека, видове с консервационна стойност липсват или са малко на брой, но са подложени на още по-голям антропогенен натиск. Поради това подобни територии също също се нуждаят от проучване, мониторинг и природозащитни мерки.
Фиг. 1. Карта на разпространението по UTM 10 km грид на видовете растения и гъби от Червената книга на Република България.
В рубриката „Предприети мерки за защита“, по настояване на експерти от Министерството на околната среда и водите, е включена и информация за разпространението на таксоните в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България (Фиг. 2). Трябва да бъде отбелязано, че това не е конкретна мярка за защита на повечето от видовете в Червената книга, освен на тези от тях, включени в Приложение 2 на Закона за биологично разнообразие (респ. в Приложение 2 на Directive 92/43/ЕЕС) и посочени като предмет на опазване, във формуляра на защитената зона. Тази информация обаче би била полезна при дейности по управлението на съответните защитени зони, например в случаи, когато даденият вид е типичен или характерен за дадено местообитание, предмет на опазване в защитената зона.
Фиг. 2 Защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Богатството на българската флора и микота и динамичните условия на развитие на страната изискват много по-голямо внимание и отговорност към защитата на това биологично разнообразие. Надяваме се, че издаването на настоящата Червена книга на България е съществен принос в тази посока, към ограничаване на процеса (ако е възможно и спиране) на загуба на видове и местообитания и към стабилното управление на това богатство.